МЕ: Вселената без нас

Наоколо всичко е бяло,

а аз не виждам лъч светлина –

очите болят и безпаметно слепи,

гледат назад вечността.

Звездите са дяволски черни

и пътьом край тях в тишина

откривам безсмислено тъжни

мелодии на милиони слънца.

Трепти нищетата от нервност –

загубила своята пълнота

и отваря се дупка в безкрая,

за да погълне и мойта душа.

Вселената въздъхва предсмъртно,

умира времето във вечността,

разтваря се простора във точката

на нашата тъжна съдба.

МЕ: Waters

The rain is falling

on my blinded eyes –

can’t see the light

in the darkened sea.

The wind is blowing

but my boat’s drowning

in the shallow waters

of the dried-out sea.

Waves are washing

all the rainbows you’d see,

leaving black and empty

all the dreams you gave to me.

МЕ: Безпощадно

Вятърът духа във всички посоки,

а моят кораб потъва, далечен –

без бряг, синева.

Стотиците лодки поклащат самотни

мотори, платна и весла,

осиротели – без път и съдба.

Чайки гръмко надават писъци грозни,

страшни – като бели гарвани

над мъртво-черна вода.

Вълните измиват безмълвно последния

смях от брега и удавят

час по час нова душа.

ME: Love/Hate?

I hate it

when it’s raining

in my eyes!

I hate it

when it’s cold

within my heart!

I hate it

when I’m lost

in my despair!

I love it

when you’re near

and loving!

I love it

when you’re there

and smiling!

I love it

when you’re here

and we – together!

But all I’m left –

                        hate…

ME: Lead feather

Here back is pain

- alone again,

no other feeling

            - I quit the dreaming.

King-size bed

            - freezing, wet,

from all the tears

            and living fears.

The tub is brimming over

            I’ve never felt so sober!
You closed the door

            and sat a closure…

My thoughts are winding,

            in the night are fading,

I used to be a feather,

            am now of lead.

ME: In love with misery

Closed the door behind you,

I’m left alone and empty,

broken like a fallen glass,

bound on the floor.

Fighting for my breath,

drowning in my tears,

blind for all the sunshine,

desperate for your love.

Shattered dreams,

Bitter memories

And broken heart

Is all you left me,

but then why I want you back?!

МЕ: Помниш ли?

"Какъв загадъчен-лиричен град!

С каква магия вечна ме привличаш?"

"Пловдив" от Дамян Дамянов

Ти помниш ли нашия Пловдив

и тихия пролетен дъжд,

и дребните ягоди дъхави,

и мекия мирис на пръст?

Ти помниш ли меките облаци

и майските нежни цветя,

и думите гласно неказани,

и тихата бяла мъгла?

Ти помниш ли празните улици

и сивите къщи навред,

и тъмните паркове слушащи

стиховете, редени със теб?

ME: Farewell

And now we part –

it’s not forever

and it’s not for good,

and yet the pain might kill us.

But this is what I’ve heard –

to come back

and love you again

first I have to say “good bye”…

МЕ: Без да мога...

И любов, и радост, и утеха

да искам, не мога да ти донеса,

само болка, мъка и тъга

оставям ти наместо чудеса…

Защо съм ти – така далечна?

Да сложа длан на твоята ръка –

да искам, пак не мога,

оставих те самин в нощта…

Обичам те и само искам

да мога тия две неща –

да те прегърна и да те целуна –

да съм твоя пред света!

ME: Буркан с вълшебства

[От Гергана Петрова - един от най-милите подаръци правени ми някога!]

Обичай ме нежно

и път намери,

До мен, до душата –

удавник в сълзи…

Нарисувай ми цвете

и къща, и бряг,

и отведи ме далече

от черния сняг.

Отгледай ми лято

и в буркан затвори

всички пропуснати нощи

и недомечтани мечти.

Донеси ми ги после

и с мен сътвори

онази вълшебна магия

за идните дни.

МЕ: Глухарчето е птица

Снимка: 30 май, В полята край Хасково

Самотно глухарче

сред пустеещи ниви

поклаща глава

и очаква промяна.

Самотно очаква

душа да намери,

вятър да духне

и крила да разпери.

Да литне в безкрая

и света да разгледа,

у дома да се върне

и ново цвете да цъфне. 

ME: Clock

It took 9 hours to take me so far away from you...

ME: Our cardinal points

My body’s numb,

my tears are frozen,

my heart had stopped

at 7:10.

My faith is running North,

but my soul is drifting South –

where you are,

where’s home.

I’m coming back

just hold on tight.

The ride is wild and tough,

but we will find our shelter.

ME: Bonjour вместо Ciao

Казвам ти “Ciao”,

но не е завинаги –

само след миг

пак ще те срещна.

Затварям очи и ти си пред мене,

обгръщам с ръце - горещото слънце.

                                       

Още миг и „Bonjour”

ще ни срещне –

ще остана навеки

в твойта прегръдка.

Ще отворя очи и ти ще си с мене,

ще целувам до сетния дъх ръцете ти топли.

МЕ: Защото си Ти

Защото си ти,

те обичам,

защото си ти

и те има…

Защото си ти -

денем си борбен и силен,

защото си ти

нощем – нежен и мил…

Защото рисуваш

с пръсти мечтите

за идните дни

по моите гърди…

Защото шептиш

с устни горещи

най-съкровени

чувства-съдби…

Защото си ти

и друг аз не искам.

Защото съм Аз,

във твоите очи.

МЕ: Черно-бяло

Денем все за тебе мечтая.

Нощем – само твойто име шептя.

Затварям очи и пред мене те виждам,

протягам ръце и докосвам мъгла…

И до тебе, в прегръдка,

и отвъд безбрежни полета -

тебе искам

и за тебе не спя.

За тебе проливам

сълзи отровни

И пак зарад теб

усмихвам света.

Прегръщам дъгата,

бурите сбирам,

слънце запалвам,

горите горя…

За тебе живея

и въздуха дишам.

За тебе умирам

и вкусвам пръстта.