Friday, February 17, 2012

Защото от Бистра Валентинова Малинова



Защото няма как да ни се случи,
във времето обратно да се върнем,
през зейналата пропаст помежду ни
не стигат две ръце да те прегърна.
Не стигат думите – да бъдат път,
Не стига свободата за начало.
Сънувам, че съм някъде отвъд
ранимото отсъствие на цялост.
Защото ти си смелостта да бъда,
каквато никой друг не ме познава.
Завръщането в тази дълга лудост
е само жаждата за незабрава.
Дотолкова е тихо през нощта,
че няма как гласът ти да не чуя.
И в тази непрогледна тишина
наливам бавно спомена за чудо.
Наливам светлината, отразена,
в шепа дъжд, 
събрана от очите ми.
Разделям се и после се владея.
Дано успея да се заобичам.
Дано успея да открия име,
с което да те нарека приятел,
Или и този път ще се разминем,
на границата с няколко понятия.
Не ми достигат думи да напиша,
представата за друга вероятност.
А вътре в мен на пресекулки диша
едно несподеленео с никой щастие.

No comments: