Saturday, February 25, 2012

Среща от Г. Ганчев



Добър вечер, приятелко мила!
Аз...естествено пак закъснях.
В тъмнината на свойта тъга си се свила,
посрещаш ме с малко укор и смях.
И се мъча, приятелко моя,
да изглеждам естествен, да не ми проличи,
че отвън нося аз на годините зноя,
а отвътре влюбен хлапак все още търчи.
И споделяш, приятелко нежна-
със мен, почти непознатия,
причините за твоите тъжни очи,
родили сълзите ти, тази апатия,
нарушили тези красиви черти!
Аз попивам, приятелко скъпа,
твоята болка във мойто сърце.
А как искам към теб да пристъпя,
да те грабна във моите ръце!
Да заровя, приятелко тъжна,
треперещи пръсти в твоите коси!
Да докосна със устни очите ти,
да попия тези горчиви сълзи.
И в нощ, пропита от страсти,
кънтяща от звуци, тъмнина като в рог,
с вик да превърнем това във очите ти,
от сълзи на тъга в сълзи на възторг!
Знам...невъзможно е...и стоя мълчалив.
Забранени са тези чувства прекрасни!
Имам право да бъда щастлив,
но нямам право да създавам нещастни!
Затова ще те скътам дълбоко в душата,
ще те покрия нежно със дума-покров.
Нали знаеш на кое е убиец „Приятел”?-
Да, веднага позна – на „Любов”!

Още от него - тук

No comments: