Thursday, February 16, 2012

Безлунна, бездънна от Калина Ковачева



Безлунна, бездънна - без кучешки вой... 
Така ще осъмна - немигнала никак. 
Пак чука сърцето. Но вече му свикнах. 
И пия кафета. Но нямам покой. 
Аз искам да ида.
Високо ли?
Нека.
Зная всички цени, даже - свойта цена. 
По е ниска от тази пътека (пътека ли 
или ивица светлина?)...
Но защо не ме пускате, със какво сте ме вързали? 
Светове, и луни, и звезди, и галактики 
са за мен. Те ме викат и бързам. 
И не мога да чакам. 
Но защо не ме пускате?
Боже мой, разписания, 
точни срещи, пари, безпаричие, стихове - 
та това ли е моят живот?
Срам ме е.
На какво приличам!
Изтъняха ми клетките, изпилиxа се нервите - чувствам го.
И живея така - ден за ден, час за час. Уморена съм.
А прелита край мене, през мене, над мене русата 
необятната, скъпата, родна - Вселената. 
Искам всичко да знам. Да го видя. И срещна. 
Аз съм друга (дано!) - по-различна, голяма съм.

В "Младост-две" радиаторът пари. Горещо е. 
Утре трябва да плащам наема.

No comments: