Saturday, February 4, 2012

Празнувам невъзможната ни среща//Celebrating our date, that cannot happen by Kamelija Kondova



Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

_________________________________________________

Celebrating our date, that cannot happen.
Set the table with a cloth of silence.
The neighbor rang. He felt a little lonely.
He thought I am alone as well.
I am not! – I smiled, a bit uncertain,
though himself was not to blame.
He left. With you I’m left alone.
Don’t blame him that he didn’t see you.
Don’t be mad that he did not believe.
Only I am made to see you.
Because I made up this occasion.
Because I stole this hour just for us.
And kissing you… It’s better that you’re not here.
I wouldn’t dare, if you were here.
I wonder if the flowers from another
would forgive this pitiful deceit?
In your glass, instead of wine,
I pour my life. It might be bitter.
I hope you’re strong enough to drink it –
the bitterness of all my days!

Attempt for translation: Me :)
----------------------------------------------------------------------------------
How many dates like this I had and how many neighbours I sent away... But I'm sure it will be worth it... One day! I know!


No comments: