Friday, February 17, 2012

Оптимистична теория за любовта от Аlabross



Виждам те

толкова ясно
там –
на брега на Реката.
Ти си
моята съучастница
в любовта и оттатък.



Животът ни вече
е като степ –
без краища
и без ъгли.
Но туй,
че не съм при теб,
не значи,
че съм си тръгнал.



Преоткривай ме
в речния плисък,
в светлините на гарата,
в чаша вино 
с цялата истина
и в дима на цигарите.



Времето спира,
светът притихва,
за да слушам
как дишаш.
Щом те сънувам в стихове,
защо ми е
да ги пиша?



Изводът е привидно
много суров,
но е житейски извод:
ако наистина
е любов,
тя никога не е близо.

----------------------------------------------------

No comments: