Thursday, March 15, 2012

Видях да плаче силната жена от Неизвестен автор



Видях да плаче силната жена -
отказах да повярвам!
Жално свита,
с приведени глава и рамене,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.
Изглеждаше ми жилава и твърда -
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...
Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?
Или на “лесните“ победи вкупом днес,
най-после пащаше цената...
Усмихната и вечно оцеляваща -
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда,
никога ридаеща...
До този ден,
до първата сълза.
Присви ме жал
за показната сила,
за същността ѝ - крехка и ранима.
И тихо пожелах ѝ, палци свила,
за смях и радост време повече да има...

No comments: