Friday, March 23, 2012

Над болката пространствата са чужди от Тоня Трайкова



Над болката пространствата са чужди
и с мраморно лице е самотата.
Понякога те подлудява нуждата
да се превърнеш в безучастна статуя.

В главата ти да откънтяват звукове
като следи от светове предишни,
дъждът отгоре тихо да почуква,
а ти да не усещаш вече нищо.

Какво ли е да не боли, когато
подминеш просяка на тротоара,
а той седи направо на земята
и с погледа си тежък те изгаря.

И с кишавия сняг, с калта се смесва
и вкочанен мълчи, глава обронил,
А над града виси като обесен
студът и стига чак до хоризонта.

Къде така в пронизващия вятър
със стъпките на свръхчовек отиваш...
И ти си само просяк пред съдбата,
която прошумя край теб свидливо.

No comments: