Friday, March 23, 2012

Залез от Митко Енчев



Все оная поляна сънувам –
под могилата, в село, зад къщи:
едно момче, над тревата ù,
гони Слънцето над хоризонта,
да го докосне в залеза.

Един сън...

Няма я поляната, тревата.
И момчето – няма, хоризонта...
Слънцето е у дома си – Мрака.
Там е... Уморено – мене чака.

No comments: