Wednesday, April 18, 2012

ME: Книги



А как обичам да ми подаряват книги -
от страниците да мирише на слова,
Между хартия чуждите мечти се скрили,
върху редовете да чета света!

Monday, April 16, 2012

ME: За истинските жени



Така е –
нас обичат,
отричат,
разпъват ни.
От нас много,
зверски горчи!
По нас сълзи –
лъжи или истински,
леят се като черни реки.
Мразят,
забравят и
търсят ни,
погребват ни
в далечни земи.
Но туй е до вчера –
днес отново възкръсваме
и то е, защото сме истински –
жените, от които боли!

ME: И защото аз те обичам



И защото аз те обичам,
и защото ти си моето “вкъщи“,
и защото към тебе
насън и наяве тичам,
и защото съм аз
когато ти се вричам!

Monday, April 2, 2012

ME: She



She pulls every string I am build of,
plays dark melodies on my soul,
brings any rhythm to my heartbeat,
moves my flesh into a frantic dance.

She writes poetry with my lips,
otherwise speechless,
she draws masterpiece in a blink,
with the blood from my tips,
she flies me high
with wings I don’t have on,
she swims me deep
with lungs that don’t breathe.

She brings me back
when I ceased living,
she kills me right
after I’m born.

Sunday, April 1, 2012

ME: Never ending song


Happiness str. - Photo by Viktoria Stoianova

Every spring as a promise
to start everything anew…
And every time it ends up
in winter’s dead dreams.

Every birth as a beginning
of fresh hopes and faith.
And every death inevitably
brings down all passion.

Every song – a call
for love and forgiveness.
And every note –
leaving you with one second less than before...

ME: Къде да теглим чертата? (превод)



На дланите ти – безкрайно питане
линии, които ми казват истината ти, без звук.
В очите ти – спящ безкраен глад –
чака до следващата си жертва да се добере.

Кажи ме защо още си играем с гатанки?
И как да знаем кога е вече безпредметно да се чака?

Кажи какво ли иска утрото от мен?
И какво от туй, че виждам всичко,
ако не мога да го променя?
Кажи къде да теглим чертата!

Пламъци и дим, танцуващи по улиците,
пишат стихове, които никой нивгаш не е чел.
А самотата като воденичен камък около нозе ти –
около птичката клетката изплетена е вече…

Та защо и ние да не се включим в тая клоунада,
преди всичко да изчезне, преди любовта ни да стане неутолима?

Къде изчезна хладния бриз,
къде потъна вечно зеленото поле,
къде са на мама готовите за прегръдка ръце
и къде е татковото смело сърце?
Сякаш потъна слънцето -
в осветената земя заспа,
с потъмнелите от есента листа,
с този, неизпитал сам скръбта…

_____________________________________________________
Така, сега да се обясня - този текст не е мой (линк към песента и оригиналния текст), НО преводът е. Да не кажете сега какво е седнала да се напъва?! Знам - не съм преводач и съм много далеч от нужните способности за това. Но ми доставя удоволствие да се опитвам и когато опита не е трагичен, се радвам да го споделя. Да кажем, че това е моя интерпретация на оригиналния текст и като стиготворение според мен никак не се получи зле!