Friday, April 20, 2012

Слънцето и прахът от Стоян Михайловски



- О слънце жалко, слънце клето,
от мене помрачено,
от мене обсадено,
от мене поразено,
черней, топи се там в небето,
гасни, светилко, угасни
и изчезни!

Със Царя на Звездите тъй се подигравал горко
нечистий прах, синът на каловете,
от вятърът издигнат нависоко
през мараните, лете...

- Това е съвършено вярно! -
отвърнало слънцето, без да се чуди... -
От тебе аз съм затъмнено,
от тебе аз съм обградено -
но туй е за двадесет само минути!...
Щом вятърът утихне, ти отново ще се върнеш
при локвите вонещи, пак на смет ще се обърнеш!

No comments: