Monday, April 16, 2012

И пирони си нося, и кръста от Руслина Александрова



И какво? Искаш ли да ме убиеш?
Да ме изрежеш с нож от душата си?
Че съм твоят проклет кръвопиец –
как след мен се прекрачва нататък?

Не усети как влязох в дълбокото,
как разрових устои измислени.
И потече в пробойните болката
от порой неизказани истини...

А сега ти е време за връщане
зад стените на старите крепости.
Но не можеш със кротко прегръщане
да прошепнеш смирено „Простих...“

Не на мене – за тебе е прошката.
И добре ще е сам да си я дадеш.
Аз в играта отдавна съм „лошата“ –
покрай мене боли, но растеш!

Е, какво? Да приключваме, значи...
И пирони си нося, и кръста.
Гледай! – Няма да се разплача!
А ти се моли...
Моли се да не възкръсна!...

No comments: