Monday, April 16, 2012

Урокът на мъртвите от Руслина Александрова



Толкова много цветя! Сякаш грееш!
И никой не се поскъпи за букета!
За сълзите, пролети за „грешния“,
достатъчни да му измият нозете.

И ето – няма го никакво лошото.
Войните, обидите, ежедневните драми...
За утре даже никой не се тревожи,
защото „утре“ всъщност го няма.

Кое ли беше непростимото вчера,
което сега е и смешно, и жалко?!
Къде ли бяха думите, днес намерени?!
А те са, оказва се, толкова малко:

„Прости ми! Обичам те! Липсваш!
Прегърни ме! Тъгувам за тебе!“
Просто няколко вечни истини –
изричани лесно на погребение.

И храната, бонбоните, житото...
Както всичко по ред му прилича...
Пак се моля през сълзи за живите:
Не когато...
Сега да си кажем „Обичам те!“

No comments: