Monday, April 16, 2012

Изгонване от ада от Гриша Трифонов



И казаха: "Отивай си, човеко, рано ти е да си тук!"
И хлопнаха след тялото ми две до бяло нажежени двери.
Пресякох бялата пустиня и задминах слънцето куцукащо:
не бе ми казал никой, ала знаех, че ще Го намеря.

Ако си грешен, каза, то не е задето плака след жената,
а зарад шепичката сол от сълзите ти праведни,
която вятърът пиля до края на земята и нататък,
та утре блудкави да са и рибата, и хлябът на децата ти.

И тъй като мъжът не може цял живот да плаче - колко е
водицата, която, рече, за очите му е отредена,
солта от седмата си пот остава да събираш в троскута -
върви след тебе младенецът с твоя кръв във вените.

И слънцето дойде, и седна редом с нас на камъка -
да види как реката пада, после дълго отминава.
Да ставам, рекох си, каквото каза - каза. Ясно е:
не е един животът или много продължава!

Ако си праведен, продума, е за туй, че плака след жената.
И разпиля солта по нея - утре да й бъде сгодно:
защо да бъдат блудкави и рибата, и хлябът й
когато няма кой за нея да се труди, да соли живота?

Та, благославяй тия, дето в лоното й ще се вмъкнат
и ги обичай повече от братя, братът се обича лесно.
И плюй на дланите, изнежени от думи, рече. Мръква -
иди и спи, човеко. Чака те полето!

No comments: