Thursday, May 17, 2012

Сам от Найден Найденов



Времето - замряло в своя ход.
Не чувствам импулсивния му ритъм.
Слънцето студено, в светъл свод,
часовника не искам да попитам.
Секундите са тъжни часове.
Минутите - в години променени.
А часовете - дълги векове,
когато няма никого до мене.
Безжизнено протягам пак ръка,
в мислите си аз да те прегърна,
невиждащ в ледената самота
към спомените бавно да се върна.
Не искам да оставам вечно там -
на миналото в златните покои,
отдето винаги се връщам сам
в житейските незгоди и усои.

Но нещо ме влече към тези дни,
не бягам от неволи многолики.
Там имаше и огън, и искри,
любов там имаше - велика.

No comments: