Wednesday, May 9, 2012

ДО СМЪРТ СЪМ УМОРЕНА от Горица Петрова



До смърт съм уморена да се гоним
между любови, тръпки и раздели.
Погълнахме достатъчно отрови,
а нишките са още оцелели —
горели в дъжд, със огън наводнени.

До смърт съм уморена все да бягам,
а ти да млъкваш за безкрайно време.
Омръзна ми, повярвай, да не вярвам
ни в хубаво, ни себе си потребна
да виждам, да съм чуждо бреме.

До смърт съм уморена да се губя
и тебе ден след век да уморявам.
Невярата ще взема да прокудя.
В душата ти ръката си оставям,
живота в мен... със твоята изравям.

No comments: