Wednesday, May 9, 2012

ОТНОВО УМОРЕН... от Любомир Калудов



Отново уморен до кости
в дома си
бавен се прибирам
по улиците плажни на Бургас.
Бездарно утринно кафе,
дай глътка сила
през сънените автобуси да премина
и в хладни струи да се потопя.

В тревожни, раздробени нощи
така щастливо съм умирал,
така жестоко съм се радвал аз...
Треперещите ми ръце държат секира,
но съм удавевн,
слаб
и задушен във синя
дезинфекцирана човешка добрина.

No comments: