Saturday, June 2, 2012

Поглъща ме нощта от Албена Петрова



Поглъща ме нощта
във черната си бездна.
Полъхват ветрове
с посоки неизвестни.
Душата си събрала
в шепи,
аз коленича на брега
на своите илюзии.
В очите право гледам всеки
и струва ми се все,
че чувам музика.
Събуждам се от ласкавото слънце
със същата горчива тишина.
И чувствам се
като самотно зрънце,
самотно зрънце,
единствено на цялата земя.
Но щом те видя,
всичко се променя.
Запяват птици,
грейва пак зора.
Небето, пълно с хиляди зорници,
ми казва:
„Тук е твоята звезда.“
Повдигам се към него
и докосвам
със пръсти всяка болка и тъга.
Превръщам ги
в сияние и рози,
превръщам ги
в надежда и мечта.

No comments: