Saturday, June 16, 2012

Скитникът в мен от Илко Илиев



Една безсънна нощ в мен скитникът похлопа скрито.
Бе неразумник лош, отдавна вътре запокитен...

Тих, също жив мъртвец. Без време позатрупан в яма.
Зазидан ням щурец - без песен... все едно, го няма.

А той отвътре - жив! Въздъхна и самин потегли.
Премачкан, но щастлив - събираше небесни кегли.

Събираше си смърт. Не можеше безкрай да чака.
Отпиваше по път от звездното небесно мляко.

Поспря на нощен хълм. Безгласно - приказно засвири.
И аз дочух през сън неземната му стара лира.

Вървях след него век. Но стъпките му откънтяха.
Невидим мил човек. Сълза и шепа суха прахан.

Застина кратък миг. И после цял от нежност пламна.
Без поза и без вик. Една прощална жива лампа. 

Гореше дълго там. Не искаше да му помогна.
А аз останах сам. Не го гасих, бях с празна стомна...

No comments: