Sunday, June 17, 2012

СЛЕД ПРИКАЗКИТЕ от Елена Минева



Не от приказките аз пристигнах
и ги няма русите коси,
за мен кула не е издигана
в предания не ме търси!
Не мене пази дракон страшен,
не аз сънувам сто годишен сън,
не съм и най-красивата, която
засрамва слънцето, покаже ли се вън.
Не за мене чудни песни пеят,
не съм дори и царска дъщеря,
обикновена съм - сега и тук живея
пленена от реалността.
Не се превръщат братята ми в лебеди
и тайно нощем билки не бера,
не чиракувам при никаква вещица -
ядосват ме най-злободневните неща.
Но зная как, когато дойдеш тъжен,
да те изслушам с много топлина
и прегръдката ми, разказа щом свършиш
е едно от най-реалните неща.

No comments: