Sunday, June 17, 2012

ЩЕ ВЗЕМЕШ ЛИ ДУШАТА МИ... от Илко Илиев



Ще вземеш ли Душата ми в безкрая -
самотница, сред толкова души...
Умира вятър в думите, нетраен,
и без да може да ме утеши.

Полетата отдавна са безлюдни,
иконите - с пресъхнали очи.
И само дъх напомня, че е трудно
да чакаш дълго и да премълчиш.

Да слизаш бяла в сенокосни нощи
и да лудуваш, без да се смириш.
Да ме пригалиш, без да ме докоснеш,
по-нежна от невидим лунен щрих.

Да си жена като стихия щура,
и пламнала да си у мен главня.
Цветец да си един сред кръг от бурен,
във който шепотно да се смаля...

Ще вземеш ли Душата ми в безкрая,
за да сме двама и след този свят.
Чистилището вход не е към рая,
но само Любовта е благодат!




No comments: