Wednesday, June 6, 2012

СТАРЕЦ от Тоня Трайкова



Живял е дълго в ъгловата сграда
и свикнал е с дъха на застояло
в мансардата, където вечер сяда
в олющено кресло и гледа вяло.

В квартала го познават. Все по-рядко
го виждат долу да поспре на сянка,
висок, съсухрен, ала някак знатен
с бастуна и суровата осанка.

Седи в креслото, хапчетата взема
като разплисква чашата с водата,
ръката, разтреперана от тремор,
несръчно бърше с опако разлятото.

Но ето го-тържествено изправен -
в особен ритуал е той участник
и чашата с водата пресушава,
тъй сякаш е последното причастие.

А после тътри чехли без досада,
излиза на балкона необлечен,
на фона на старинната фасада
главата му белее отдалече...

Едно амурче само е наблизо,
с отчупена пета присъства тук.
Посяга към косата му от фриза,
като че тя е захарен памук.

No comments: