Saturday, June 16, 2012

Градината на мъртвите очи от Илко Илиев



Една ръка безжалостно за гърлото ме хвана
и във безсилието си подпрях се на стиха.
Болеше. Толкова болеше, че без глас останах
и си изгубих някъде из болката дъха...

Догаряха очи. Усмивките- дъги изтрити.
Гримасите се гонеха с настръхнали коси.
Премигнаха и светлинките във душите ни-
Вселената угасна, миг преди да се взриви!
И се защурах из безслънчевите й пространства,
като мъртвец, завърнал се леха да напои.
Но нямаше вода, и триста слепи кладенци
ме гледаха насън с опразнените си очи.
И паднах там, безпаметен... Невидим и ненужен.
По- мъртъв и от мен бе тоя непрежален свят.
Не бях отчаян. Нито ставах за събуждане-
очите ми изсъхнаха от липсата на цвят.
..............................................................
Една ръка, която милваше така горещо,
обърна длан и Вечността ми с плясък зашлеви.
Заплака смисълът и плисна в нечовешкото,
и засъбирах пепелта от твоите очи...

No comments: