Sunday, August 25, 2013

Prose bites: Кратък безхарактерен текст от Антон Меляков

Едно нещо обединява всички нормални хора в 21 век. Поне веднъж са заставали пред огледалото и са се питали: „защо сред петте хиляди години цивилизация, то аз трябваше да се родя в момента, в който вампирите почнаха да светят?”. Има си хас да не светят там, където тринадесетгодишните лигли се мъчат да подражават на 15 годишни нимфетки, Джъстин Бийбър е звезда, а няколкото мижави добродетели, до които се е добрало човечеството, са със статут на „наивност”. 
Да, често се случва да ме потупват по главата близки и далечни с умилен поглед и да казват, че „принципно съм добро момче”. Това не е комплимент, а евфемизъм, аз не се заблуждавам излишно. В днешно време „добър” се казва на посредствените идиоти, вярващи в приказките за Пепеляшка.
ЛИРИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ:
Щото Пепеляшка, ако беше хукнала в дванадесет, щеше да си остане с тиквата и единия патък. За да стане тая работа с хепиенд-а е редно Пепито да стои далеч след като стрелкичките се съберат най-горе, пък и само със свалянето на една пантофка трудно се качваш на трона.
КРАЙ НА ЛИРИЧНОТО ОТКЛОНЕНИЕ!
И май са си прави хората, да му се невиди? Тоя свят е за богатите и красивите. Не за добрите и умните, не за свестните и чувствителните, не за честните и работливите…  Продължете си го докъдето щете тоя списък, на всички им се ще да са от първите и се презират помежду си.   
Никога не е било важно дали бачкаш нещо добро или не. Факт! Няма ли кеш, всички се държат с теб все едно си от стая 101 на местната лудница. Абсолютен глупак си, че свършил малко свястна работа за нечие добро, без да си прибрал петте лева в края на деня! Това, което има значение, е да печелиш някаква стабилна сума – и на никой не му дреме дали си се продал, защото „такива са нещата” (как го обичам тоя лаф, събран е смисълът на живота в него!). И не само, че те издига в очите на тези около теб, но и в супермаркета и кафетата ти се радват повече. Това последното е от особено значение. Може би пък наистина съм си идиот. Какво пък, така или иначе не срещнах никъде разбиране (виж, подигравки не помня някой да е пестял) при изказването на обратната теза. Едва ли ще да съм най-умният, раждал се по тия земи. По-скоро към другата крайност ми се чини, че съм тръгнал.
Кой съм аз, че да се боря с историята - проституцията е най-древната професия и се практикува до ден днешен с причина! Курвите са богати, готини, важни и си живеят добре. Като не се продавате, ще ви бракуват – толкова е просто.
При все, че най-близките ми ме намират за балък, то за какво и за кого се предполага да не се продавам? За чий са ми наивните добродетели? За да събирам пренебрeжетлни погледи ли – че аз това мога да си го правя и по далеч по-забавни начини. Как да не му се прище на човек да тегли една майна на всичко на всички и да си гледа кефа? Даже може някой ден да сляза и аз от лъскаво (в буквалния смисъл, излъскано до ламарина) БМВ, облечен в официалния си анцуг на Ювентус, елитно подрънквайки с ключодържателче по ципа на горнището. Ехидно усмихвайки се, защото съм постигнал съвършенството в замерянето с птици на прасета, скрили се зад камъни и дървета. Ще мина за готин, а не за смотан – ех, мечта неосъществима, вечен блян!  

И ей така, някак си, едно криво чувство имам, че не ми се живее вече тука. Не го разбирам всичкото това, което става около мен, и се чувствам вечно чужд, нежелан и непознат. Не е за мене работа! 

----------------------------------------------
От един прекрасен млад човек, от най-скъпия ми приятел, от един страхотен писател. Ето и неговия личен сайт - http://downpourbg.com/

No comments: