Sunday, January 12, 2014

от Владимир Михайлов


Не съм се и замислял даже,
че с цялата си пъстрота
животът ми, преди тъй важен,
днес сив и кух ще се окаже
една захвърлена мечта.

Сега дори не съм нещастен
и дните ни добри, ни зли
се нижат като в кадър прашен.
Преди боляло би ме страшно,
днес страшно е, че не боли.

Приятелите, най-добрите,
сега и врагове не са.
С око набито, във очите
съзирам помислите скрити
тъй спрях да виждам чудеса.

И ето, наближава края,
а той е все един и същ.
Какво ще е отвъд, не зная.
Бих искал да попадна в рая,
във ада бил съм неведнъж.

Какво след мене ще остане,
освен купчина грехове?
Ни род, ни слава, ни имане,
а само шепа изтерзани
и разпиляни стихове.

No comments: