Tuesday, March 18, 2014

НОЩЕМ от Анго Боянов


Постегни, сърце, струните си корави,
стига си хленчило като дете,
щом денят не ти се отдава,
нощта ще ти се отдаде.

Тя е жадна и чака да ѝ разкажеш
за момичето, дето се сля с реката,
нито бе проститутка, нито прокажена,
а някой бохем е изстискал снагата му.

Стават все по-изстинали дните ми,
в тях дълбае резеца на моята болест;
сутрин се уча срещу ръжена да не ритам,
вечер се хокам, че някому пак съм се молил.

Постегни, сърце, струните обгорели,
от това лятно и зимно лутане
и задръж поне от събота до неделя.
до голямото срутване.

No comments: