Tuesday, March 18, 2014

ВСЕ ЕДНО, ЧЕ ВЪРВЯ... от Тоня Трайкова


Все едно, че вървя,
тези стъпки изглежда са мои,
не съм аз, не кървя
но в такъв случай кой е???

Все едно, че не знам
как полека се губи надежда,
няма дом, няма храм,
в който стъпки подобни отвеждат...

Все едно някой друг
в тази уличка сляпа залита.
Може би бях дотук
и нататък душата ще литне.

Все едно че сега
като някой див кон , спънат с пранги,
тя жадува за бяг,
за открити безкрайни пространства.

Все едно че гризе
с остри зъби и злоба юздата
от тревога обзета,
прималяла от гняв, необятна...

Все едно не е мой
моят път с тази глупава болка.
Не намерих покой.
Колко малко ми трябваше, колко...

No comments: