Sunday, April 13, 2014

МИГРАЦИЯ НА ЩАСТИЕТО от Илиана Илиева


Надали аз ще мога да ти пиша в небето с пунктири.
Ти ме дириш из полет, сред другите прелетни птици.
Но в крилете ми скършени вятър край угари свири.
Няма как да ме видиш в гнездо, а по-малко – по жиците.
Затова не оставай в студената песен на зимата.
Аз не съм онзи щъркел, със който премина пустините.
Виж, ятата те дърпат, за теб се откъсват по трима
млади вярващи щъркели – тръгвай, че как ще заминат?

2 comments:

Iva Alex said...

Много ми хареса, преди време драснах нещо в този стил, но това е човешко. Все по-често прекарвам прекрасни минути тук и чета. Благодаря.

Nevena Hristozova said...

Много бих искала да го прочета! :)
И благодаря за хубавите думи!