Monday, April 7, 2014

Безименно от Васка Мадарова


Достатъчно те чаках! Стига вече.
От тук насетне нямаш и минута
за думите, които не изрече,
От тук насетне аз ще бъда глуха.
Дори и във ухото ми да викаш.
Да пееш. Да се правиш на палячо.
Във Бог да се кълнеш, че ме обичаш -
за мене няма нищичко да значи!
Ще сложа между двама ни стената,
която ти градеше със години.
Изобщо не разчитай на сълзата.
Спести си и баналното ''Прости ми!''.
Не съм от камък. Ето, че се счупих
след всичките ти удари под кръста.
Раздадох се, а нищо не получих.
Но няма да си мръдна вече пръста.
От тук насетне ти си просто никой,
дори за мен света да преобърнеш...

Не можеш ли без мене, мили? Свиквай!
Защото няма начин да ме върнеш.

No comments: