Friday, November 7, 2014

ЗА ПРИНЦА И ПРИНЦЕСАТА от Цветелина Антова


Нима съм толкоз непрозирна, че потъна?
Аз, закичена със своята простичка същност,
май съм всякому изцяло позната,
от главата до петите, че и околнината.
Аз пак, с усмивка, не смятам да се губя.
Може без глас да ме е стопило ридание
погълната от ярък спомен и лъжа.

Купидон те разстреля? А мен... мен прати в мрака,
а колелото обърнато никого не чака, живота не чака.
Както гроздобера – има свой си сезон -
за всяка година,
ти го пропусна, и той си отмина...

Колко детски наивно приказките сляха се,
А колко жалко, колко странно –
че тъй и не разбра се –
принца и принцесата,
ти и аз ли сме...
Или аз и ти?
Замълчи.

Раздиплила греховните желания –
път и свят да бъда за твоите въжделения,
обръщам планината
и чудя се, къде ще моето сърце почива.
Къде е храма свят, дето родих се
от тръне и мрачна, и хаплива коприва?
...
О, покажи ми пътя към хребета.
Ще се загубя.

No comments: