Sunday, November 9, 2014

Ноември от Иван Методиев


Все тази бавно-сива есен.
Вали, вали, без цел вали.
Сред лунатичните мъгли
блуждаят облаци от плесен.

Покой. Едно селце в покоя.
В селцето — паяче снове.
И нищо друго. Дъждове.
И ти сред тях, родино моя.

В мъглата, пареща и тежка,
да бях прогледнал изведнъж,
какво ще видя — кал и дъжд,
и малко самота човешка.

И плъх-пустинник, който бяга.
И мокър дим, покрит с ръжда.
И собствената си душа,
в ръце със просешка тояга.

Ала надеждата къде е...
Проскърцва някъде врата,
проскърцва пак — и пустота.
А в пустотата — вятър вее.

И кученце едно блуждае...
Вдигни му куцото краче  
и посади едно дръвче —
да може да се изпикае.

No comments: