Friday, November 21, 2014

НОЩТА СЕ СПУСКА... от Албена Петрова


Нощта се спуска.
Като заплаха
размахва тъмните си крила.
Небето стене,
звездите плачат –
отново аз съм съвсем сама.
Нощта е чудна.
Нощта е дивна,
но не без теб, значи – не сега.
В съня ми само
аз знам – ти идваш
с прегръдка,
с нежност,
с обич,
с тъга.
Очи затварям.
Съня очаквам,
в който ти
оставаш.

No comments: