Sunday, November 9, 2014

НЕЩО МАЙ ЗАГУБИХ oт Цветелина Антова


Честно да ти кажа -
нещо, малко, ми е празно.
Нещо май загубих -
търсих, търсих, но напразно.

Уж, живота се подрежда.
Уж - всичко си върви.
Ала като че кълбе от прежда
търкулна се в мъгли.

Нещо - тихо ми се струва.
После - шум невъобразим.
Сигурно съм вече луда.
Главата ми - изчезна яко дим.

Играя на дама по тротоара,
пак не уцелвам, и падам.
Пак белег, пак отбелязвам
сакътлъка - нежната душа.

Снега, най-после заваля.
Късно! За какво си ми сега?
Да пръскаш още бяло??? Бяло,
в гъстата, плачуща душа.

No comments: