Friday, July 17, 2015

ЗАБРАВЕНА от Събка Митева


Захвърлена църковна камбана...
Спи,
а в душата й бурята стене.
Дълго дъха си с вятър дели
да разнася гласа и
като пеещо семе.
Самота.
Оглуша, онемя...
Забравата е страшна за всеки.
От изронени
спомени сънят затрептя,
ала тежко
като мараня над полето...
И все дочува
на твореца гласа,
що извая я като чашка на цвете:
„В тебе вливам на мяха дъха,
да разпалва жарави
спящи под пепел.
В тебе вливам и мойта душа
разтопена от болки
и жадна за песен.
В тебе вливам и вяра, и обич.
И сила, и дързост
в метала замесвам...“
Мълчи...
Забравена църковна камбана.

Като забравена църковна камбана
замлъкна и ти.
Но когато
с любов и мечти си замесен
дори онемяла,
в душата ти пак зрее песен.

No comments: