Friday, July 17, 2015

НЕНУЖНА МЪДРОСТ от Светла Стайкова


Поисках мъдрост, а получих болка...
Не мога да преглътна мъдростта.
А знаех си: Не ми е нужна. Колко
в едни очи ще смогна да сбера?!...
С болката е друго. Гледам пусто.
(Кой ли още гледа ме в очите!?..)
Не ми личи — великото изкуство
на време да пресъхвам... И не питам...
Нощта изглежда знае всички тайни —
не спестява нищо. Знам си и мълча.
Без обяснения. По-лесно е незнанието,
а най-доброто оправдание — страхът.
На нещо се научих — да прощавам.
Омразата зависимост създава
и нека други там се надпреварват.
Болката си аз ревниво пазя.
Мъдра болка! Блудните си мисли
(от глупост ли?) с вериги оковах.
Дано да мога с болка да пречистя
ненужна мъдрост. Нека. И без страх.

No comments: