Friday, July 17, 2015

НЯКОЙ СНОЩИ... от Светла Стайкова


Някой снощи е тършувал в мене...
Угасил ми е уютното огнище.
Вее през прозореца студено.
Не разбирам: търсил ли е нещо?
Преобърнал ми е раклата с надежди —
поизмачкани по пода се пилеят.
Ръкавиците, от вълнената прежда,
е разплел — ръцете си с тях греех.
Потрошил ми е кристалните илюзии
(а ги пазих за тържествен случай...)
и онези, крехките безумия,
за които да живея се научих.
И тетрадките, и книгите разкъсал е,
и онази снимка, дето се усмихвам,
на една страна, картината навъсено
изпод вежди ме поглежда и притихва.
И мечтите ми, по пролетно напъпили,
е изтръгнал от саксията — до корен.
Виждам стъпки. Той навред е стъпил.
И открил е даже позабравен спомен,
който дълго онзи ден издирвах —
той си бил ей тука, до червилото.
Само мене никъде не виждам...
Чудя се, какво ли е задигнал?...

No comments: