Friday, July 17, 2015

(САМО)ИРОНИЧНО oт Светла Стайкова


Изправяше се — подир всеки удар.
И пак замахваха със двойна сила.
А ти си вярваше — ще стане чудо!
Спокойна беше — пак си им простила.
Раниха се надежди, колене,
прегърбиха се всичките ти вери,
копнежът ти престана да расте —
ти ако не, той тебе ще намери.
Студуваше през многото лета,
които се изнизваха на пръсти.
Нарече Бог ти свойта самота
и в тази нова вяра се покръсти...

Но вече бе забравила да молиш,
да търсиш, да очакваш, да поиш
с водица животворна свойта воля...
Научи ли смирено да мълчиш?
Признай си, хайде! Още ли сърцето
крещи след всеки удар и кърви?
Безстрастната усмивка на лицето
дали прикрива колко те боли?
Не искаш да признаеш... Не боляло.
Добре тогава. Ставай и върви!
Вземи каквото има оцеляло...
Не е останало? Тогава изхвърли
ненужните отломки от душата —
без нея, ако трябва, продължи
и не търси за раните отплата...
Прости си!
Ставай, чуваш ли?
Стани!

No comments: