Thursday, November 19, 2015

Когато стърготините на тялото ти се омесват с бистрото небе от Елин Рахнев


Когато стърготините на тялото ти се омесват с бистрото
небе. И под капачките на коленете ти звучи рахманинов
е много хубаво. И аз не помня вече други светове, поезии,
възторзи. А само този. И как да продължавам по-натам. И
как да влача тялото си сред града. И как да се сплотявам с
хора, общества, идеи.

Аз искам просто да умра сред прясната наркоза на дъха
ти. И после с роклята си от млеко и лен да ме завиеш някак
непотребен. Да тръгна аз по нови светове, да се разпадна аз
сред новите бардаци. И купестата ми тъга по теб
да я подвържа в томове, да я надграждам в библиотеки.
Нали затуй съм бил живял. Нали затуй съм се разграждал
в коленете ти.

No comments: