Saturday, March 26, 2016

О, нощ не искам да познавам... от Антоанета Ценева



О, нощ не искам да познавам
на всички тайни съществата!
Избрала съм си майчинство над думите.
Аз мога само да очаквам
след залеза душите им ранени…
И аз ги чакам в своите обятия!
Аз обещах да бъда вярна
на светлите им мантии на разсъмване,
на ореолите им – неизбройни като пясъка,
на верността им към инстинктите.
О, Тъмноока, Тъмнокожа, спри се!
Ти, ако само можеше да чуеш
среднощните стенания на думите
и ужасът им след сандалите на утрото!
О, Черноока, спри… Иди си!
От моето проклятие спаси се!
Аз мога да умра, аз можех много пъти
да се превърна в Минало… Завинаги!
Но аз съм отговорната за думите
и този век и следващия, мисля…
Аз чакам този ден,
когато думите ще се завърнат
с криле от бели орхидеи….
С криле от бели орхидеи
след залеза за първи път
неосквернени,
след залеза за първи път
неопетнени!
И аз ще съм спасила думите –
душите им,и вярата, и гордостта им!
Тогава, Смърт, ела, вземи ме!
След теб аз лекичко ще тръгна…
А думите ли?
Думите след мене ще останат –
кристално чисти, храбри, смели,
за да дочакат тук Владетелят на мислите!

No comments: