Стрелката на минутите се счупи,
А часовете си – отдавана спрях да ги броя
Светът от времето ми не се трогва,
Нито пък от моята тъга.
Часовникът отдавна спря да ми тиктака
Успокояващо-нашепващи слова,
Чувам само ударите на сърцето си
И черно-празна е нощта.
И компасът си загубих в пясъка
А дали пък не на оная църква в пепелта?
Въобще съм без късмет с стрелките,
И вече нямам сили да вървя…
Свърши ми душата и безсилна съм,
да насилвам да тече кръвта,
напълниха ми се със сълзи вените
и в нищото разтвори ми се вечността.
