ME: Книги

А как обичам да ми подаряват книги -

от страниците да мирише на слова,

Между хартия чуждите мечти се скрили,

върху редовете да чета света!

ME: За истинските жени

Така е –

нас обичат,

отричат,

разпъват ни.

От нас много,

зверски горчи!

По нас сълзи –

лъжи или истински,

леят се като черни реки.

Мразят,

забравят и

търсят ни,

погребват ни

в далечни земи.

Но туй е до вчера –

днес отново възкръсваме

и то е, защото сме истински –

жените, от които боли!

ME: И защото аз те обичам

И защото аз те обичам,

и защото ти си моето “вкъщи“,

и защото към тебе

насън и наяве тичам,

и защото съм аз

когато ти се вричам!

ME: She

She pulls every string I am build of,

plays dark melodies on my soul,

brings any rhythm to my heartbeat,

moves my flesh into a frantic dance.

She writes poetry with my lips,

otherwise speechless,

she draws masterpiece in a blink,

with the blood from my tips,

she flies me high

with wings I don’t have on,

she swims me deep

with lungs that don’t breathe.

She brings me back

when I ceased living,

she kills me right

after I’m born.

ME: Never ending song

Happiness str. - Photo by Viktoria Stoianova

Every spring as a promise

to start everything anew…

And every time it ends up

in winter’s dead dreams.

Every birth as a beginning

of fresh hopes and faith.

And every death inevitably

brings down all passion.

Every song – a call

for love and forgiveness.

And every note –

leaving you with one second less than before...

ME: Къде да теглим чертата? (превод)

На дланите ти – безкрайно питане

линии, които ми казват истината ти, без звук.

В очите ти – спящ безкраен глад –

чака до следващата си жертва да се добере.

Кажи ме защо още си играем с гатанки?

И как да знаем кога е вече безпредметно да се чака?

Кажи какво ли иска утрото от мен?

И какво от туй, че виждам всичко,

ако не мога да го променя?

Кажи къде да теглим чертата!

Пламъци и дим, танцуващи по улиците,

пишат стихове, които никой нивгаш не е чел.

А самотата като воденичен камък около нозе ти –

около птичката клетката изплетена е вече…

Та защо и ние да не се включим в тая клоунада,

преди всичко да изчезне, преди любовта ни да стане неутолима?

Къде изчезна хладния бриз,

къде потъна вечно зеленото поле,

къде са на мама готовите за прегръдка ръце

и къде е татковото смело сърце?

Сякаш потъна слънцето -

в осветената земя заспа,

с потъмнелите от есента листа,

с този, неизпитал сам скръбта…

_____________________________________________________
Така, сега да се обясня - този текст не е мой (линк към песента и оригиналния текст), НО преводът е. Да не кажете сега какво е седнала да се напъва?! Знам - не съм преводач и съм много далеч от нужните способности за това. Но ми доставя удоволствие да се опитвам и когато опита не е трагичен, се радвам да го споделя. Да кажем, че това е моя интерпретация на оригиналния текст и като стиготворение според мен никак не се получи зле!