На дланите ти – безкрайно питане
линии, които ми казват истината ти, без звук.
В очите ти – спящ безкраен глад –
чака до следващата си жертва да се добере.
Кажи ме защо още си играем с гатанки?
И как да знаем кога е вече безпредметно да се чака?
Кажи какво ли иска утрото от мен?
И какво от туй, че виждам всичко,
ако не мога да го променя?
Кажи къде да теглим чертата!
Пламъци и дим, танцуващи по улиците,
пишат стихове, които никой нивгаш не е чел.
А самотата като воденичен камък около нозе ти –
около птичката клетката изплетена е вече…
Та защо и ние да не се включим в тая клоунада,
преди всичко да изчезне, преди любовта ни да стане неутолима?
Къде изчезна хладния бриз,
къде потъна вечно зеленото поле,
къде са на мама готовите за прегръдка ръце
и къде е татковото смело сърце?
Сякаш потъна слънцето -
в осветената земя заспа,
с потъмнелите от есента листа,
с този, неизпитал сам скръбта…
_____________________________________________________
Така, сега да се обясня - този текст не е мой (линк към песента и оригиналния текст), НО преводът е. Да не кажете сега какво е седнала да се напъва?! Знам - не съм преводач и съм много далеч от нужните способности за това. Но ми доставя удоволствие да се опитвам и когато опита не е трагичен, се радвам да го споделя. Да кажем, че това е моя интерпретация на оригиналния текст и като стиготворение според мен никак не се получи зле!
_____________________________________________________
Така, сега да се обясня - този текст не е мой (линк към песента и оригиналния текст), НО преводът е. Да не кажете сега какво е седнала да се напъва?! Знам - не съм преводач и съм много далеч от нужните способности за това. Но ми доставя удоволствие да се опитвам и когато опита не е трагичен, се радвам да го споделя. Да кажем, че това е моя интерпретация на оригиналния текст и като стиготворение според мен никак не се получи зле!
No comments:
Post a Comment