 |
| Photo by Annie Spratt on Unsplash |
Умората, която не си тръгва
Прегърна ме и там остана
В очите, на дъното, намери място
Сви се и повече не мръдна
Опитах със сълзи да я отмия
Да я удавя в слънчеви лъчи
Във мрака да я задуша последна
В съня да я забравя, но уви
На нея мога само да разчитам
Че няма да си тръгне във нощта
Само тя със мене ще остане
Шепнеща най-страшните неща.