Saturday, February 4, 2017

ME: Never alone


In the darkness,
on the street,
in the corner,
in the shadows,
I'm never alone,
lonesome as it may be...

There's one for each - 
different and the same,
She's gougers
and we're all her children,
made from
and
for her! 

She's always there -
waiting quietly,
to take me home
with a whiff of air -
the breath, second to last,
She greets me
and with the last
She takes me along...

If you are ever lonesome,
my precious boy,
don't you whimper and cry
for She'll be there for you,
to take you - one day!
With her - through the darkest light
and bring you home -
to me,
breathless and calm.
You are not alone!

Friday, November 11, 2016

In Flanders fields by John McCrae//Във фламандските полета (любителски превод)


Както знаем добре, поезията често е непреводима, а наистина добрите преводи на поезия са реално създаването на ново произведение, дължащо величието си на таланта на оригиналния автор, и на поет-преводача.
Преди 98 години, в 11 часа на 11 ноември, Германия капитулира, слагайки край на Първата Световна война. Канадецът Джон Маккрей е ветеран от тази война и написва известната поема In Flanders fields докато е на бойното поле на Западния фронт, близо до Ипер в Западна Фландрия, Белгия. Не намерих български превод на тази поема, и реших да споделя оригинала, заедно с моята непретенциозна интерпретация на текста - моя мъничък жест за днес - 98 години по-късно, за да не забравяме никога жертвите, не само по западния фронт, и не само от този конфликт, защото всеки човешки живот е от значение, дори когато историята превръща милионите изгубени души в безлични числа и скучна статистика.

Във фламандските полета макове трептят
между кръстовете, ред след ред
разчертали лобните места.
А в небето чучулиги смело пеят,
едва дочути от залповете изпод тях.

Ний сме мъртвите! До неотдавна -
дишащи, усещахме зората, и залеза изпращахме в захлас,
обичахме и някой нас обича, а днес
лежим бездиханни във фламандските полета.

От наште рамене сломени,
поемете битката с врага -
факлата сега е ваша, но спомняйте ни дълго -
последен сън заспали сред фламандските полета,
където още макове растат. 

Wednesday, July 6, 2016

I Know My Soul by Claude McKay


I plucked my soul out of its secret place,
And held it to the mirror of my eye,
To see it like a star against the sky,
A twitching body quivering in space,
A spark of passion shining on my face.
And I explored it to determine why
This awful key to my infinity
Conspires to rob me of sweet joy and grace.
And if the sign may not be fully read,
If I can comprehend but not control,
I need not gloom my days with futile dread,
Because I see a part and not the whole.
Contemplating the strange, I’m comforted
By this narcotic thought: I know my soul.