Friday, November 21, 2014

НОЩТА СЕ СПУСКА... от Албена Петрова


Нощта се спуска.
Като заплаха
размахва тъмните си крила.
Небето стене,
звездите плачат –
отново аз съм съвсем сама.
Нощта е чудна.
Нощта е дивна,
но не без теб, значи – не сега.
В съня ми само
аз знам – ти идваш
с прегръдка,
с нежност,
с обич,
с тъга.
Очи затварям.
Съня очаквам,
в който ти
оставаш.

МЕЧТА oт Албена Петрова


Китарата разпръсва нежно звуци,
с милувка тихо спуска се нощта,
а в гърлото ми пак засяда буца,
защото пак без теб съм, пак сама.

Мечтая пак за сън, изпълнен с обич,
с очите ти, с ръцете ти, с гласа,
с прегръдка, по-гореща и от огън...
Мечта за сън и сън с една мечта.

ПЕСЕН БЕЗ ДУМИ oт Теодор Траянов


Аз нося в душата си песен,
печална, нечувана още,
и чезна безпътно унесен
от сетното чудо
на лунната синкава нощ -
о, сън без пробуда!

И отглас не търся, участие
не търсил съм нивга, и знам,
че моята горест и щастие
по пътя безлюден
докрай ще износя, но сам -
о, сън без пробуда!

Кому ли душа ще пришепне
последни слова: лека нощ!
Когато в умора се сепне
из черна прокуда
до прага на вечен разкош? -
О, сън без пробуда!