Friday, January 23, 2015

*** oт Емануил А. Видински



Ще те чакам
впита в мен
с грешни очи
и невидим поглед.


Ще те люлея
под клепачите си
с нокти обрязани
ще те докосвам.


Ще порязвам
възглавничките на пръстите си
за да е влажен
допирът.


и ще мога да завърша
всяко едно стихотворение
в теб.

Thursday, January 22, 2015

НЯМО КИНО oт Камелия Спасова


Tя не скучае никога, казвам ти,
в къщата с осем врати е проветриво
тихо и слънчево
мирише на липа и неми филми
и когато всичко е свършено
и няма какво да се прави повече
тя си поляга и започва да мисли
мислите й са прозрачни и сънищата
и думите й
вратите са екрани
върху които осем филма едновременно
текат и тя във всеки има роля

отдавна се каня да се отбия
да видя
какви ги е намислила.

ОРИГАМИ oт Силвия Чолева



Внезапно изчезва необходимостта
да споделяме миналото
и да търсим 
из снежните зали
дори намек
че нещо е стопляло
голите стени


с празни квадрати по които
се разпознават портретите
в неясната светлина от
безрадостни прозорци


сенки на обитатели 
в бални рокли и фракове
с полепнал скреж
лай без звук


сенки на кучета 
и ловни трофеи 
овъргаляни по паркета 
в любовта
в смъртта


Кой 
ще се появи от тъмния ъгъл
Кой пали
загасналата камина
Кой отваря
заключената врата


Няма да разбереш
Няма да разбереш
защо зимата се завръща
всеки път по-крехка
всеки път по-безжизнена
като спомен

защото няма нищо за разбиране.