Friday, November 11, 2016

In Flanders fields by John McCrae//Във фламандските полета (любителски превод)


Както знаем добре, поезията често е непреводима, а наистина добрите преводи на поезия са реално създаването на ново произведение, дължащо величието си на таланта на оригиналния автор, и на поет-преводача.
Преди 98 години, в 11 часа на 11 ноември, Германия капитулира, слагайки край на Първата Световна война. Канадецът Джон Маккрей е ветеран от тази война и написва известната поема In Flanders fields докато е на бойното поле на Западния фронт, близо до Ипер в Западна Фландрия, Белгия. Не намерих български превод на тази поема, и реших да споделя оригинала, заедно с моята непретенциозна интерпретация на текста - моя мъничък жест за днес - 98 години по-късно, за да не забравяме никога жертвите, не само по западния фронт, и не само от този конфликт, защото всеки човешки живот е от значение, дори когато историята превръща милионите изгубени души в безлични числа и скучна статистика.

Във фламандските полета макове трептят
между кръстовете, ред след ред
разчертали лобните места.
А в небето чучулиги смело пеят,
едва дочути от залповете изпод тях.

Ний сме мъртвите! До неотдавна -
дишащи, усещахме зората, и залеза изпращахме в захлас,
обичахме и някой нас обича, а днес
лежим бездиханни във фламандските полета.

От наште рамене сломени,
поемете битката с врага -
факлата сега е ваша, но спомняйте ни дълго -
последен сън заспали сред фламандските полета,
където още макове растат. 

Wednesday, July 6, 2016

I Know My Soul by Claude McKay


I plucked my soul out of its secret place,
And held it to the mirror of my eye,
To see it like a star against the sky,
A twitching body quivering in space,
A spark of passion shining on my face.
And I explored it to determine why
This awful key to my infinity
Conspires to rob me of sweet joy and grace.
And if the sign may not be fully read,
If I can comprehend but not control,
I need not gloom my days with futile dread,
Because I see a part and not the whole.
Contemplating the strange, I’m comforted
By this narcotic thought: I know my soul.

Sunday, May 1, 2016

Empty Page by Andrew R. Jones


Empty page in front of me waiting to be filled
a million thoughts inside of me waiting to be spilled
a lot of doubt in front of me needing to be killed
a heart that's aching painfully waiting to be stilled