 |
| Camille Kleinman |
С воля за растеж и разруха
минавам през живота
без да поглеждам назад...
Към руините на моите любови,
към раните оставени по нашите тела,
към празното в душите и мъртвите, черни сърца.
Вчера построих Рим,
а днес го подпалих - просто така.
Така и ще те обичам -
без задръжки и детински слова,
с огън и истински бури,
в чаша или завихрени около света.
Много ли ще ти е моята силa?
Моята вещерска свобода?
Ha темпото сърцето ти ще издържи ли
или ще се превърнем в пепел до утре сутринта?
No comments:
Post a Comment