Когато си толкова малък
в безбрежния свят - самота
и влачиш след ебе си камък,
привързан към твойта душа,
тогава се спираш и мислиш:
"Къде да отида сега?
При кого да потърся утеха
и лъч светлина?".
Когато си толкова малък,
че никой не вижда във тебе човек,
че заобиколен от толкова хора
се чувстваш затворен в ковчег,
тогава се спираш и питаш:
"Няма ли нейде сродна душа?
Няма ли другиго толкова малък,
с когото самотата си да поделя?".
в безбрежния свят - самота
и влачиш след ебе си камък,
привързан към твойта душа,
тогава се спираш и мислиш:
"Къде да отида сега?
При кого да потърся утеха
и лъч светлина?".
Когато си толкова малък,
че никой не вижда във тебе човек,
че заобиколен от толкова хора
се чувстваш затворен в ковчег,
тогава се спираш и питаш:
"Няма ли нейде сродна душа?
Няма ли другиго толкова малък,
с когото самотата си да поделя?".
No comments:
Post a Comment