няма кой да посрещна, уви,
не остана искрица да свети,
да озарява чужди очи.
Затвори и нищо не казвай -
и така достатъчно силно боли,
върви си спокоен
и за мен забрави.
Затвори и тук не се връщай -
не остана кой да те чака -
и мене, и мечтите уби,
а не зная, разбра ли дори?...
{минутка за лично творчество :Р }
No comments:
Post a Comment