Денят се усмихва на другите,
При мен току-що заваля,
Цветя никнат навсякъде другаде,
При мен – и последния стрък изгоря.
Вятър попътен платната издува
На кораби чужди, пълни с мечти,
Ураган тук изви се и всичко помете
И моята стряха не му устоя, уви.
Небето синьо е над сивите облаци,
Но моите крила и до средата не стигнаха
Задавени с пепел, само за миг ме издигнаха
И цопнах обратно във локва от кал и мъгла.
No comments:
Post a Comment