Като клонка –
бездиханна, бледа,
се нося по спокойната вода,
душата ми над мен се рее
в божествените сини небеса.
И няма лодка - да прекара
отвъд брега на тленността –
паричка нямах – да оставя
на стареца със бялата коса.
Пътувам по реката-мъртва,
изпълнена с живот река,
а кой ще каже във очите,
живея ли или съм част от вечността?
No comments:
Post a Comment