Поканих тъмната зима в дома си,
мечтая за синята-скрежна луна –
как дави краткия ден с тънички пръсти –
лунни лъчи, в студената светлина.
Очаквам студа света да обгърне,
мраз да скове всяко стръкче трева,
птичи глас навред да не чувам,
денят да тъне в лилава тъма.
Снегът ще убие всичко живо по пътя,
но мойта обич ще се запази в студа,
всичко - черно-сиво-кафяво,
а в мен ще пламти любовта.
1 comment:
:) :********
Post a Comment